Техническите спецификации и цените на СМР

Строително-инвестиционната дейност в България преминава в нова фаза.

Строителна революция няма да има. Съществуващите стари привички и схващания пак доминират, но същевременно се и променят. Постепенно се внедряват новите схващания за професионализъм и то предимно сред инвеститорските кадри. Дойде времето, в което се преценява много внимателно за целесъобразното похарчване на всеки лев.

Това не означава, че се спират всякакви строителни нелепости и че спекулантите няма да измислят нови примамки като, например, вятърните генератори по плодородните ниви, които ще произвеждат двойно по-скъпа електроенергия или голф комплексите и SPA центровете, за които трудно ще се намират посетители.

И въпреки всичко целесъобразността започва да надделява.

Парите, предназначени за ново строителство и за строителни ремонти се харчат по изискванията на съответната техническа спецификация.
Учудващо, куриозно и ненормално е, но анкетите на СЕК установиха, че частните инвеститори се придържат по-стриктно към техническите спецификации в сравнение с бенефициентите на обществените поръчки, въпреки че последните са задължени за това по закон (чл. ... ЗОП).

Какво е техническата спецификация?

Техническата спецификация е конкретното предписание (документ), с което се определят изискванията към материалите и елементите, които ще се влагат в строежа и към продукта, който ще се получи.
За да отговарят строежите на съществените изисквания, записани глобално в чл. 169 ЗУТ, те трябва да се изпълняват и изпълненото да се оценява по точно дефинирани правила. Тези правила са техническите спецификации, които проектантът трябва да укаже, а строителният надзор и строителят да внедрят в изпълнението.
Техническата спецификация показва (указва) точно какъв материал, или елемент, с какви качества и физически характеристики трябва да се вложи, точно как трябва да се вложи и какъв строителен продукт с точно какви характеристики трябва да се получи и съответно да се плати.
Представителят на възложителя не знае и няма как да знае какво точно освидетелства за плащане, ако към проекта или към договорните документи, или в заповедната книга няма техническа спецификация с конкретни предписания.
До преди десетина години това изискване не беше наложително главно поради ограничения избор на материали и технологии. Влаганите в строежите продукти (материали, елементи, системи) и технологиите на влагането им бяха описани в ПИПСМР и изпълнението по ПИПСМР беше достатъчно основание за плащане. Сега разнообразието е невъзможно да се обхване в нормативен акт. Нормативно характеристики се уточняват с проектното решение и то съгласувано с възложителя и неговия представител, който ще подписва документа за плащане.

Корупционните практики при строителните поръчки се улесняват, в много случаи и умишлено, от формалните технически спецификации особено при общините.

Няколко примера:
Агенцията за пътна инфраструктура пусна в сайта си две голямообемни технически спецификации за строежа на пътища и за поддръжка на пътища. В тези спецификации е написано всичко или почти всичко, което трябва да се изпълни, за да се плаща изпълненото. Съобразно тези спецификации се изработват и документациите за участие. В същото време общини възлагат пътни (улични) ремонти без технически спецификации и плащат без да се знае точно какво е възложено.
Училища и болници подменят дограми и хидроизолации без конкретни технически спецификации за влагани материали и елементи, за укрепвания, за наклони, за холкери и т.н. Точно какво плащат - не знаят и не могат да докажат. Специално дограмите не се и укрепват, както например в Германия и след 10 години масово ще падат.
Болници, училища и други обществени заведения подменят настилки без да е точно указано в съответна техническа спецификация на каква основа, с какъв грунд, с какво лепило, с какви фуги, с какъв фугопълнител, с какви настилъчни материали. А цената на лепилата е в граници 0.20 - 0.80 лв./кг, на теракота 5.00 -25.00 лв/м2 и т.н.
Потресаващи са и примерите за нецелесъобразни плащания, до които експерти на СЕК се докосват при водопроводи, канализации, пречиствателни станции.

Професионалните камари на проектантите положиха похвални усилия и успяха да защитят минимални цени. Те масово не се спазват, но ги има. Избегнаха обаче проблемите по техническите спецификации. А проект, в който пише „да се спазват изискванията на ПИПСМР и съответните стандарти” е проект от миналия век. Нямало подобно изискване в Наредба № 4/01 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Няма го това изискване в тази наредба, защото тя е отпреди актуализираната евродиректива и отпреди Наредбата за съществените изисквания и ЗОП.
Към работната част на инвестиционния проект задължително се прилагат технически спецификации. Техническата спецификация може да е във вид на описание (от проектанта) или във вид на позоваване (към стандарт). Независимо от пълнотата или непълнотата на проекта, от професионализма или непрофесионализма на инвеститорския контрол, строителния надзор и на техническия ръководител, техническата спецификация трябва да е налице преди да се започне какъвто и да е вид работа.
Задълженията за техническите спецификации произтичат от задълженията за прилагане на Директива 89/106/ЕЕС. При издаването на Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти и на Закона за обществените поръчки в частта за строителни поръчки са формулирани и задълженията за техническите спецификации.
По закон и нормативни актове няма възможност проектант да представя проект и да получава хонорар, ако не го е комплектовал с технически спецификации. На практика това не се спазва и вината е в тези, които възлагат и плащат проектите. Одобряващият орган (главен архитект) не е длъжен да проверява дали са приложени всички технически спецификации. Те са необходими на инвеститорския контрол, на строителния надзор и на техническия ръководител.

 
В Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти (чл. 4) е записано:
„Техническите изисквания към строителните продукти и техните характеристики, които произтичат от съществените изисквания към строежите, се определят с технически спецификации.”

 
В чл. 5 на същата наредба е записано:
“ .......
(1) Строителните продукти се считат годни за употреба, ако отговарят на следните технически спецификации:
1. български стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти, или
2. европейско техническо одобрение (със или без ръководство), или
3. признати национални технически спецификации (национални стандарти), когато не съществуват технически спецификации по т. 1 и 2.
(2) Строителните продукти, за които няма публикувани технически спецификации по ал. 1, се считат годни за употреба, ако отговарят на следните технически спецификации:
1. български стандарти, или
2. българско техническо одобрение (БТО), както и на нормативните актове по проектиране, изпълнение и контрол на строежите или на отделни строителни и монтажни работи.
(3) Строителните продукти, за които са предвидени системи за оценяване 3 и 4 и за които са приложени частично техническите спецификации по ал. 1, т. 1 и 2 и по ал. 2, т. 1 и 2, се считат годни за употреба, ако са изпълнени изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 2, буква “б”.
(4) Индивидуални (несерийни) строителни продукти се считат годни за употреба, ако техните експлоатационни характеристики са определени и отговарят на изискванията на инвестиционния проект за конкретния строеж.
....... “

 
В чл. 28(1) от Закона за обществените поръчки е записано:
“ .......
(1) Документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка трябва да съдържа:
1. решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка;
2. обявлението за обществената поръчка;
3. пълното описание на обекта на поръчката, включително на обособените позиции;
4. техническите спецификации;
5. инвестиционните проекти, когато обществената поръчка е за строителство;
6. показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на комплексната оценка на офертата, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта;
7. образец на офертата, както и указание за подготовката й;
8. проекта на договор;
9. проекта на арбитражно споразумение, подписано от възложителя, когато той предлага такова.
....... “

 
и още в чл. 30 от ЗОП:
“ .......
(1) В документацията за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка възложителят определя техническите спецификации чрез посочване на:
1. български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти с добавяне на думите “или еквивалентно”;
2. български стандарти или технически одобрения, или други стандартизационни документи на европейски и международни организации, с добавяне на думите “или еквивалентно”, когато няма стандарти по т. 1.
(2) Техническите спецификации могат да се формулират и от възложителя чрез посочване на работни характеристики или функционални изисквания, които определят точно обекта на поръчката.
При обществени поръчки за строителство, когато техническите спецификации не могат да бъдат определени по реда на чл. 30, ал. 1, те се определят чрез посочване на други технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителството, както и до използваните материали. В този случай при определянето на техническите спецификации задължително се добавят думите “или еквивалентно”.
....... “

 
В “Допълнителна разпоредба” на ЗОП, § 1, точка 21 е обяснено:
“ .......
“Техническа спецификация за строителство” е съвкупността от технически предписания, посочени в документацията за участие, които определят изискванията към характеристики на материалите и стоките по такъв начин, че да отговарят на предвидената от възложителя употреба. Тези характеристики трябва да включват ниво на оценка на съответствието, работни характеристики, безопасност или размери, включително и процедурите относно осигуряването на качеството, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране. Те трябва да включват и правила за проектиране, изпитване, строителен надзор и условия за приемане на строителни работи и методи или технологии на строителство, и всички други технически условия, които възложителят е в състояние да предпише по силата на закон или на подзаконови нормативни актове, по отношение на завършен строеж и материалите или частите, включени в него.
....... “

 
Техническата спецификация е документ (част от проекта), в който се посочват характеристични подробности за продукта, който ще се влага или за продукта, който ще се получи.
Стандартът се възприема като техническа спецификация, т.е. вместо написване на проектни характеристики, проектантът назовава стандарта. Изпълнителят, в такива случаи сам довършва спецификацията, като намира стандарта и изпълнява.
Друг вариант за по-кратка техническа спецификация е позоваването на член и текст от ПИПСМР, каквато беше досегашната практика. При позоваване на ПИПСМР трябва да се подхожда внимателно, заради възможните несъответствия и промени и заради влагане на продукти, които не са били в употреба и производство, когато са съставяни съответните ПИПСМР. Някои ПИПСМР са вече отменени, а в заместващите ги наредби няма част изпълнение.

 
Цената на вида работа и цената на обособения строеж е най-важния показател за всяка строителна поръчка, но само при условие, че възложителя и неговите представители знаят точно какво са поръчали (всички характеристики на поръчката) и преди да подпишат плащането са се уверили, че са спазени всички технически спецификации на поръчката.

Инвеститорският контрол и техническите спецификации

Основната длъжностна задача на инвеститорския контрол е разумното разходване парите на Възложителя. Във връзка с това, инвеститорският контрол подписва документи за плащане само ако и когато е сигурен, че за съответния вид работи са вложени точно необходимите материали и след това се е получил точно необходимият продукт.
Инвеститорският контрол, който и да е той и каквато и квалификация да има, не би бил в състояние да знае необходимите характеристики на материалите, технологичните изисквания за влагането им и задължителните изисквания към продукта, който се получава и за който се плаща. Инвеститорският контрол чете проектната техническа спецификация, проверява (сравнява) дали тя е изпълнена и тогава плаща. Негово задължение е да провери дали към инвестиционния проект са приложени технически спецификации за всеки използван материал и за всеки завършен вид работа (готов продукт), за която ще се плаща.
Инвеститорският контрол, който ще подписва плащанията, техническият ръководител на строежа и съответният експерт от екипа на консултанта-строителен надзор трябва да искат от проектанта техническа спецификация за всичко, което би могло да се изпълни по няколко начина или от различни продукти (материали). Не бива да се монтира скеле без техническа спецификация за елементите; не бива да се монтира армировка без техническа спецификация; не бива да се прави подова замазка (поднастилка) без техническа спецификация за разтвора. Същото се отнася и за покривната дървена конструкция, и за цокълната облицовка, и за топлоизолацията на фасадата или на тавана и т.н. - за всички видове работи. И накрая ... е необходима техническа спецификация за продукта-вида, който ще се получи.
Инвеститорският контрол трябва да се стреми да не допуска (да не плаща) строителни и монтажни работи да се изпълняват без технически спецификации. Без техническа спецификация той няма как да знае за какво да контролира и за какво да плаща.
Строителните продукти, които се влагат в строителството трябва да съответстват на проектните технически спецификации, което обстоятелство трябва да се доказва преди да се подписва акта за плащане.

Строителният надзор и техническите спецификации

Основна длъжностна задача на Консултанта, осъществяващ функциите на строителен надзор е изпълнението на строежа съобразно одобрения инвестиционен проект и изискванията на чл. 169 от ЗУТ. Това са основните изисквания към инвестиционните проекти и те произхождат от задълженията на нашата страна по прилагането на Директива 89/106 EEC и са конспектирани в следния текст:

„ ... Строителните продукти (материали, елементи), които се влагат в строежите и строителният продукт (строеж), който се получава вследствие на това влагане, съобразно изискването на Директива 89/106 EEC, трябва да отговорят на съществените изисквания.”

„Съществените изисквания към строежите” е ново определение, което се въведе след 2001 г. и затова липсва в Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. А е важно да се има предвид, че съществените изисквания са изпълнени, когато се постига осигуряване на безопасността на хората, на домашните животни и опазването на околната среда и имуществото, и които се отнасят до предвидими въздействия. За да се осигурят тези изисквания и в съответствие с Директивата е необходимо инвестиционният проект да съдържа проектни технически спецификации, а строителният надзор да ги съблюдава при изпълнение на дейността си.
Задължението за техническите спецификации също не е записано в споменатата Наредба № 4 от 2001 г., защото е въведено в нормативната уредба след това.
Изводите относно техническите спецификации, които се отнасят до изпълнение на задълженията на Строителния надзор, се свеждат до изискването за наличие на проектна техническа спецификация за всеки вид работа, която ще се извършва на строежа. Ако няма проектна техническа спецификация, Строителният надзор няма как и от къде да знае необходимите характеристики на/за материалите, които трябва да се освидетелстват и документират.
Не съветваме консултантите, упражняващи строителен надзор, те да определят изискванията (техническите спецификации), въпреки че това не е забранено. Поемането на подобна отговорност е излишна инициатива и води до допълнителни усложнения при документирането на съответствието, при въвеждането в експлоатация (акт обр. 15 и протокол обр. 16) и при ценообразуването. Практиките в чужбина и у нас са доказали, че техническата спецификация е задължение и право на правоспособния проектант по/от съответната специалност, съгласувано с възложителя, който ще го плаща.

Видове стандартизационни документи

Най-общо, стандартите по отношение на това какви организации ги разработват и за кои региони и държави се прилагат, могат да бъдат следните видове:
1. Международни, разработвани от Международната организация по стандартизация, с познатото означение ISO. Това е най-старата организация по разработване на стандарти, като ISO стандартите се прилагат в почти всички страни на света.
2. Регионални, като за нас определен интерес представляват Европейските стандарти, разработвани от Европейските организации по стандартизация CEN и CENELEC (за електротехниката). Тези стандарти са предназначени и се ползват от страните на ЕС, те имат означението EN.
Във връзка с изпълнение на целите на националната стандартизация и особено със задълженията за приемане на страната ни в ЕС, европейските стандарти (EN) се въвеждат в БДС (БДС EN …).
3. Хармонизирани европейски стандарти, регламентирани в Директивата от нов подход 89/106 за строителните продукти на ЕС и съответно в нашата Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти (НСИОССП).
Този вид стандарт е нов, той е много съществен за строителните продукти.
“Хармонизиран европейски стандарт” е стандарт, разработен от CEN въз основа на мандат от Европейската комисия. Справката за хармонизирания стандарт се публикува в Официалния бюлетин на ЕС. Тези стандарти се означават с hEN.
Характерното и отличаващото hEN е, че те съдържат приложение “№ 2”, в което са посочени онези точки от стандарта, които съставляват хармонизираната част, удовлетворяващи съществените изисквания, както и определената система за оценяване на съответствието. Тази част на стандарта е задължителна за спазване.
Останалата част от стандарта характеризира продукта с изисквания, които нямат пряко отношение към съществените изисквания и представлява свободната част, съответствието на която се удостоверява доброволно.
4. Европейски кодекси, или както повече са известни като Еврокодове, са Европейски стандарти за изискванията към проектирането на различните видове строителни конструкции. По структура и съдържание Еврокодовете представляват общи и конкретни изисквания с определени показатели и методи за тяхното доказване. Включени са и изисквания към изпълнението, които да осигуряват реализиране на проектните показатели. В Еврокодовете се посочват и строителните продукти, които трябва да бъдат употребени при изпълнение на конструкциите.
Съгласно структурата на нашата нормативна уредба, изискванията за проектиране на строителните конструкции се залагат в съответни наредби.
5. Като особен вид стандарт може да се приеме и Европейското техническо одобрение (ЕТО). То е регламентирано в Директивата за строителни продукти на ЕС, като съгласно нея, за продукти, за които няма hEN, няма признат национален стандарт от ЕС, нито има даден мандат (ръководство на Европейската комисия) за разработване на hEN, се разработва ЕТО.
6. Призната национална спецификация е национален стандарт на някоя от страните членки на ЕС, за който след съгласуване между тях, е доказано пред Европейската комисия, че произведените в съответствие с него продукти, удовлетворяват съществените изисквания към строежите.
Списъците на ЕТО и на признатите национални спецификации, се публикуват в Официалния бюлетин на Българския институт по стандартизация (БИС).
7. Българските национални стандарти (БДС) са стандартите, разработени от национално призната организация в Република България, въз основа на доброволност, публичност, равнопоставеност и общо съгласие на всички заинтересовани от разработването и прилагането им страни.
Всички въпроси, свързани с БДС и цялостната дейност по стандартизацията у нас, са заложени в Закон за националната стандартизация.
Независимо, че вече е отпаднало прилагателното “държавни”, за продължаване на традициите, се запазва абревиатурата “БДС” като кратко означение.
Съществена постановка на Закона за стандартизацията, свързана с основната тенденция за максимално ползване и внедряване на международните и европейските стандарти в БДС е, че Европейските стандарти трябва да се въвеждат като идентични в български стандарти. На практика това става чрез публикуване на пълния текст на стандарта в превод на български език, или чрез потвърждаване за прилагане като български стандарт.
При втория начин на български език се издава само декларацията за потвърждаване, а самият стандарт си остава на един от приетите версии език (английски, френски или немски).
Отчитайки значимостта на hEN за строителните продукти, съгласно § 41 на НСИОССП, е предвидено задължително въвеждането им в БДС да става само в пълен превод на български език.
8. По аналогия на ЕТО, съгласно НСИОССП, за нашата страна може да се разработва Българско техническо одобрение (БТО). То се издава за строителни продукти, за които:
- няма БДС или въведен в български стандарт hEN;
- се различават значително от БДС или от въведен в български стандарт hEN;
- няма издадено ЕТО;
- няма призната национална техническа спецификация.

Българското техническо одобрение е положителна техническа оценка за годността на даден строителен продукт, за удовлетворяване на съществените изисквания към строежите, в които продуктът се влага трайно, в зависимост от неговото предназначение.