Разходните норми и цените на материалите

Цените на строителните материали се свързват с разходните норми. В противен случай възложителят-инвеститор е ощетен.

При доказване на единичните цени, когато възложителят иска това, се използват разходни норми. Предвиденото количество материал за единица строителна или монтажна продукция се умножава по цената франко обекта, за да се получи цената на съставката „материали” от строителната калкулация.

Използваните разходни норми по УСН или по СЕК в количества са обикновено за по-евтините материали от съответния вид. Когато се ценообразува, би следвало това да става по най-ниската цена. Това е така, защото разходните норми по УСН са изработвани през 1977 година, а по СЕК през 1992 -1994 година, когато асортиментът на материалите за всеки вид работа беше силно ограничен.

Некоректни строители предлагат сега анализни цени за нови материали, съставени по стара разходна норма.

Например: Разходната норма е за боя от 1977 г. със съответна покривна способност и сегашна цена 2.50 лв./кг. Прилага се същата разходна норма, но за боя, която има в пъти по-добра покривноспособност с цена 5.50 лв./кг. В такива случаи е редно да се прилага разходната норма на производителя, която е дадена върху опаковката.
Аналогични са случаите с всички видове лепила, топлоизолационните материали, някои хидроизолации и въобще всички продукти на строителната химия.
Задача на инвеститорския контрол е да следи дали се влага точно материала, за който е съставена разходна норма.