Допълнителни услуги след основното строителство

В договорите за строителство все по-често има раздели за допълнителни, нестроителни видове работи и услуги, както и доставка на резервни части, които строителят ще изпълни сам или чрез превъзлагане. По този начин възложителят печели и време, и средства.

Първо: Дейността, описана в заглавието, може да се нарече характерна явно за промишлените обекти, но има и редица непромишлени обекти, в договорите за които задължително трябва да се съдържа такава част. Например: търговски комплекси и хотели, увеселителни комплекси или единични съоръжения с такова предназначение, специализирани болници и спортни бази. Признакът, по който могат да се различат, е относителната уникалност на инкорпорираните в тях инсталации, оборудване и по-рядко материали, което би трябвало да повиши вниманието на договорните страни и съответно това да намери адекватно отражение в договора, а за промишлените обекти последното е задължително. Задължително условие при договаряне на нормите за взаимоотношения по доставката и монтажа на инсталациите и оборудването е да се изисква съответната доставка да бъде придружена с Инструкция за експлоатация, профилактика и ремонт.

Второ: Трябва да се установи ясно разграничение между работите, които Изпълнителят извършва в гаранционния период в изпълнение на задължението за осигуряване на бездефектна експлоатация и доставката на резервни части и извършване на услуги след приключване на строителството на обекта. Последното е съвсем друго и отделно задължение по договора, когато разбира се е договорено. За изясняване на разликата даваме следната илюстрация: ако една инсталация е пусната в гаранционна експлоатация, чийто период е три години, съдържа детайл (част), която се износва за шест месеца, то очевидно е задължението на Изпълнителя да достави общо шест броя от този детайл за осигуряване на бездефектна експлоатация в гаранционния срок, а също така е очевидно, че Възложителят трябва да знае тази особеност и съответно да е договорил редовната доставка на този детайл, извън тези шест броя, вече като резервни части. Един частен случай е осигуряването на пределна сигурност на експлоатацията, когато определени части се заменят без оглед на тяхното състояние (износеност) на фиксиран брой отработени часове или на фиксирано времетраене на престоя на частта в конфигурацията на системата.

Трето: Когато в договора за строителство има договорености относно услуги, които Изпълнителят ще извършва след приключване на строителството, и двете страни трябва да обърнат изключително внимание на начина на измерване (отчетната методика), т.е. необходимите и достатъчни условия, изпълнението на които определят дадено договорно задължение за изпълнено. Универсална измерителна система за този вид работи няма, а това е съществен фактор за резултатите от изпълнението на договора в тази му част. Разбира се, че има и други съображения, които трябва да бъдат взети предвид, но ние считаме тук изложените за основни.

I. Доставка на резервни части

Както отбелязaхме по-горе, доставката на резервни части като договореност по договора за строителство се прилага най-вече за инсталациите, оборудването и в редки случаи за материали. Трудността на договарянето (съответно лесното поставяне на капани) се съдържа в обстоятелството, че едната от страните не е подготвена за същото. Когато това е Възложителят, бедата е по-малка, защото той би могъл да се оправи благодарение на добра договорна култура, докато за Изпълнителя нещата не стоят така. За мощните и добре организирани икономически държави, без оглед на големината им, това не е толкова съществено, защото те имат достатъчно ресурси от всякаква гледна точка, та местните стопански субекти да не попаднат в положението, прието от нас да се нарича “капан”. И тъй като България не може да бъде причислена към тях, то опасенията са валидни с пълна сила. Дължим пояснението, че не е задължително договорът да е международен, за да настъпи разглежданото събитие. Ще онагледиме проблема със следния пример. В състава на оборудването на един обект има агрегат (машина, апаратура, контролно устройство и т.н.), чиято експлоатация, респ. производствено поведение е неизвестна за Изпълнителя, а в неговите задължения влиза доставката, монтажа, провеждането на изпитанията, пускането в експлоатация и осигуряването на резервни части. Последното е договорено така:

“За срок от пет години след пускане на агрегата в гаранционна експлоатация Изпълнителят се задължава да осигури в достатъчен размер бързоизносващите се части, както и резервни части по същия начин. За следващите пет години след изтичане на срока по предходното изречение Изпълнителят се задължава да поддържа в наличност резервни части, които да са достъпни за Възложителя срещу заплащане в рамките на 12 часа, считано от поискването необходимата му резервна част”.

Нормално Изпълнителят прави проучвания по въпроса, които му изглеждат удовлетворяващи. Тези проучвания съдържат и резултати по разглеждания от нас въпрос за резервните части. Не е основателно Изпълнителят да счита, че има гаранция за изчерпателност на проучванията, защото той няма необходимия опит в експлоатацията на агрегата, за да може да прецени дали направеното проучване е достатъчно пълно. Ако Изпълнителят пренебрегне реалността уповавайки се на чуждо мнение и/или интуиция, то той стопроцентово е влязъл в капана и което е по-лошо – изключително по свое желание. Както се вижда от договорния текст не става дума за размера на парите, т.е. Възложителят се е съгласил предвидените за целта средства да бъдат платени на Изпълнителя. Тъй като тези средства ще бъдат предварително известни, защото се договарят, то със сигурност ще се окажат по-малко от действителните, защото в противния случай Възложителят няма основателен мотив да включи цитираната по-горе договореност, още повече, че тя е достатъчно отворена в посока на увеличение на зъдължението. Изходът от това положение се съдържа в умението за договаряне и се изразява в допълване на договорния текст със следното:

“За срок от пет години след пускане на агрегата в гаранционна експлоатация Изпълнителят се задължава да осигури в достатъчен размер бързоизносващите се части, съгласно описа по наименование, спецификационен номер, количество и единична цена, даден в Приложение ХХ, както и резервни части по същия начин, дадени в Приложение ХХІ. За следващите пет години след изтичане на срока по предходното изречение Изпълнителят се задължава да осигурява наличности или доставки, съгласно асортимент по наименование, спецификационен номер, количество и единична цена, даден в Приложение ХХІІ, в най-близкото до обекта населено място, от където Възложителят да може да получи срещу заплащане в рамките на 12 часа, считано от поискването необходимата му резервна част.”

Капанът обаче има още една примка – гаранционния сертификат за качество на резервните части. Най-разпространената версия на този сертификат е:

“Тази “резервна част” има 18 месеца гаранция за качество, считано от датата на производството ѝ, видно от придружаващия стоката паспорт”.

Следователно договорния текст трябва да бъде още допълнен по повод последното обстоятелство. Предпазвайки се от подобно неудобство Изпълнителят може да договори доставките на резервни части по график за десет години напред. Дали и доколко това е сполучливо решение на проблема, читателят може да си отговори сам като си представи, че една фирма е сключила такъв договор с Доставчик ООД, който често сменя името и адреса си.

Третата примка на капана се съдържа във факта, че след подмяната на дадена резервна част, може да се изискват нови пробни изпитания на агрегата за допускане на експлоатацията му, което Възложителят не е указал в договора, защото това е обичайно нормативно изискване, а Изпълнителят не е знаел това, защото проучването му е било недостатъчно.

Четвъртата примка на същия капан може да се дължи на съдържащата се в агрегата електроника, работеща с програмен материал. В него може да има ограничител на експлоатацията му за период от време, отчитано от астрономическото време на пуска на агрегата, след което програмният материал се разпада и агрегатът не може да се използва. Отделно от това може да се наложи нова версия на програмния материал на агрегата, в случай, че агрегатът трябва да работи в нов режим. Това е описано в паспорта на агрегата като възможност, без да се споменава нуждата от намеса на производителя в инсталирането на програмния материал, защото доставната цена на агрегата е дадена в две стойности: включително цената на програмния материал или без нея. От икономическа гледна точка Изпълнителят е избрал по-ниската цена, т.е. без самия софтуер, следователно агрегатът работи само на фабричната настройка и за всяко изменение трябва да се търси производителя, а когато се окаже, че производителят не е автор на софтуера, а е коопериран за целта с друга фирма, положението се усложнява допълнително.

II. Услуги след приключване на строителството на обекта

Този вид услуги обхващат три главни раздела: поддържане на обекта за определен период от време или за целия период на експлоатацията, планов или извънреден ремонт на обекта и трансфер на технологии.

ПОДДЪРЖАНЕТО на обекта след приключване на неговото строителство представлява полагането на системни грижи за изправността на обекта за договорно определен период от време с оглед да се осъществи бездефектната му експлоатация за същия период. Очевидно тази дейност се извършва от Изпълнителя в размерите, определени в договора. Наред с непосредствените задължения вследствие договореността за поддържане Изпълнителят трябва да води непрекъснато наблюдение върху правилността на експлоатацията, защото последното може да увеличи в сериозни размери разходите за поддържане. Изтъкнатите по-горе съображения за степента на познания на Изпълнителя важат с пълна сила и в този случай. Незнанието, независимо от неговия носител (Възложител или Изпълнител), е сериозен фактор, несъобразяването с който може да донесе големи неприятности на същия. Те се изразяват в разходи в непредвидени размери, съответно в крайна икономическа неизгода от сделката. В договореността по този въпрос обикновено се включва всичко необходимо за осигуряване на договорената цел. В най-общия случай това съдържа материали, труд, механизация, доставно-складови разходи, допълнителни разходи, чиято структура е доста по-различна от тези при изпълнението на СМР. Видно от това съдържание крайният резултат зависи от вярното определяне на размера на тези разходи и включването им в общата договорна цена. За целта е необходимо притежаването на съответните знания, умения и опит. При тяхната липса традиционно се ползва тривиалното решение за използване на Подизпълнител. Това не е грешен начин, но според нас не е съществено дали си попаднал в такъв или друг капан. По-важно е да не си в капана. Проблемът е във факта, че е твърде вероятно Подизпълнителят да не приеме върху себе си гаранционната отговорност в размера, приет от Изпълнителя, защото Подизпълнителят е в доминираща позиция.

Както отбелязяхме по-горе РЕМОНТИТЕ могат да бъдат планови и извънредни. Всички съображения изтъкнати до тук в коментара са абсолютно валидни и за ремонтите. Да се запомни обаче: Извънредните ремонти не трябва да се извършват при условията и цените на плановите ремонти. Най-добре е те да се извършват по актуални за момента разходи, увеличени с премия (% от тези разходи) по предварително договорена ориентировъчна калкулация, като се договори и възможното отклонение от ориентировъчната цена. Защитата на Възложителя срещу злоупотреба от страна на Изпълнителя се съдържа в правото му да не се възползва от договореността за възлагане на извънредния ремонт на Изпълнителя, независимо от това дали е поискал или не предварителна цена. Защитата на Изпълнителя срещу възлагането на ремонта при неизгодни условия се изразява в правото му да предложи цената, след което губи правото на отказ от предложението си или неговата ревизия. Никога не трябва да се забравя, че след ремонт, независимо от неговия вид, трябва да се провеждат пускови изпитания, разходите за които съответно трябва да бъдат отразени в цената на “услугата след приключване на обекта”.

Най-деликатната част на договорените услуги след приключване на строителството на обекта е ТРАНСФЕРЪТ НА ТЕХНОЛОГИИ. Както отбелязяхме по-горе липсата на знания, умения и опит е основната причина за превръщането на договореността по тези въпроси в капан. Доставянето (предаването) на тези нематериални ценности е познато под термина “трансфер на технологии”. Тази материя има доста обширно съдържание, което не е предмет на това изложение. Тук тя ще бъде разгледана само в аспекта, когато една такава договореност може да се превърне в категорична неизгода за някоя от страните. Това е напълно възможно както за предаващата страна, така и за получаващата. Най-широко разпространените начини за предаване знания, умения и опит са: предоставяне на лиценз за индустриална собственост, създаване на смесено предприятие с предмет на дейност точно договорената област, предоставяне на документация (Б.А.- цитираното по-горе задължително договорно условие предаването на инсталациите и оборудването да се придружава от Инструкции за експлоатация, профилактика и ремонт е всъщност форма на трансфер на технологии), обучение на персонал, използването на кадри на Възложителя при поддържката или ремонтите, предоставяне на ноу-хау и др.

Осъществяването на трансфера на технологии естествено е свързано с редица договорни ограничения във вреда на получаващата страна, което е нормално съпровождащо явление в такива случаи по понятни причини. Очевидно е, че договореност за трансфер на технология има смисъл в случаите, когато едната от страните няма необходимите знания, умения и опит във връзка с договорения за строителство обект. Тази липса определя още едно неудобство: получаващата страна няма критерий относно необходимостта, достатъчността и качеството на полученото. Благодарение на това има вероятност да се получи неадекватност между цената на услугата и нейното съдържание в двете посоки, т.е. както във вреда на предаващата страна, така и във вреда на получаващата страна. Доколкото някои от формите на осъществяване на трансфер на технологии все пак имат ясна схема за изпълнение и за отчитане на изпълнението, нашия коментар приключва със договарянето и плащането на цената и ако тя не е адекватна за престацията на някоя от страните, то това се дължи на изтъкнатите до тук съображения за знанията и незнанията, т.е. изненадата не е в последствията, а в предпоставките.

Предаването на знания, умения и опит чрез обучение на персонал съдържа доста спорни точки. Една от тях примерно е оценката на подготовката. Естествено е предващият да оцени подготовката на персонала като достатъчна, от една страна като доказателство за неговата кадърност и от друга страна за оправдаване на платената цена. Неуката страна не може да определи това истина ли е или не. При последвалото използване на знанията непосредствено в практиката, т.е. експлоатацията на обекта, се установява, че подготовката на персонала не е на ниво и вследствие на това има проблеми в експлоатацията. Естествено е обучаваният да рекламира качеството на подготовката на персонала и да протестира срещу платената цена. Няма спор, че едната от страните не само е попаднала в капан, но и не може да излезе от него. Ако подготовката на персонала се повтори по правилото за отстраняване на дефект (лошо обучение) за сметка на този, който го е направил, то в капана е Изпълнителя. Ако повторното обучение на персонала бъде отново платено от Възложителя, то той плаща за едно и също нещо два пъти.

Намираме за подходящо заключението, че при договарянето на резервни части и услуги след приключване на строителството на обекта, вниманието на страните трябва да бъде най-малко равно на това при договаряне на самото строителство.