Спадовете в строителната дейност

СПАДОВЕТЕ В СТРОИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

тенденция или временно явление

Екип СЕК - анализи и прогнози

Всички показатели, характеризиращи строителната дейност през 2016 и първото тримесечие на 2017 година, с изключение на заплатите, са с отрицателен знак и въпреки това е рано да се твърди, че процентните намаления са устойчива тенденция.

Обемите на строителната продукция в стойностно изражение през 2016 година намаляха с повече от 20 % спрямо обемите през 2015 година. В това число намалението в инфраструктурния сектор беше близо 30 %, а в жилищното строителството - 12,7 %. Същевременно броят на наетите в строителния сектор лица намаля с по-малко от пет процента. А заплатите към края на 2016 година се увеличиха, според статистиката, с около 3.7 %.

Всъщност заплатите на строителните работници през изминалата 2016 година реално не се увеличиха с тези 3.7 %, защото намалелите (съкратени) работници бяха предимно ниско квалифицирани със заплати в интервала 420 - 480 лв. Отчетеното увеличение на средната заплата в сектора от 743 на 770 лева се дължи на това съкращение и на увеличените възнаграждения на ръководния персонал на фирмите.

В края на 2016 година беше регистрирано освен стойностното намаление на обемите от 20 % и намаление на цените на СМР средно с 2.40 %. Тогава отчетохме също, че намалението на цените се отнася средно 1.80 % към себестойността и 0.60 % към печалбата. Статистически данни за строителните обеми от първото тримесечие на 2017 година още не са публикувани. Нашите проучвания показват рязко спадане спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. и намаление с около 3-4 % спрямо първото тримесечие на 2016 г. Прогнозите за строителните обеми за 2017 г. не са обнадеждаващи. Вярно е, че предстои „отпушването на еврофондовете“, особено на свързаните със строителство, но това би станало едва в третото тримесечие и годината е вероятно да приключи най-малко с нов десетпроцентен спад. Няма стопански сектори, от които да се очаква увеличение на строителните обеми. Отново ще се разчита на еврофондовете, но със закъснение.

Разходите за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи в промишлеността през 2016 г. са с 1.60 % по-малко в сравнение с 2015 г. Плановете на промишлените предприятия за 2017 г., според данни на НСИ, са за свиване на инвестициите в тази посока с 7.40 % спрямо направените през 2016 г., а точно свиването на инвестициите в промишлеността, винаги водят до намаляване на строителството. За значителни строителни ремонти и ново строителство в българската промишленост, поне до средата на април, индикации няма.

Тежките зимни условия почти не допуснаха ново строителство в туристическия сектор. В транспорта строителството разчита на еврофондове. Подобна е ситуацията и в селското стопанство. От началото на годината общините са обявили около 300 обществени поръчки за строителство, което е по-малко от общия им брой (на общините). А техните поръчки от по няколко милиона са предимно за ремонт на улици и сгради, повредени вследствие на студената зима. Търговският сектор няма необходимост от нови помещения. Съществуващи се опразват. Магазините, моловете и аптеките са достатъчни като брой.

Очаква се едноцифрен стойностен ръст на жилищното строителство, но само в 5-6 от големите градове. Значителен брой строителни фирми разчитаха и все още разчитат на поръчките от безплатното саниране на жилищните сгради, но още не е ясно дали не е усвоен вече и вторият милиард. Известно е само, че ръст и в това направление не се очаква, въпреки че мероприятието със сигурност ще продължи.

Частните ремонти може да не се увеличат като средства, но е сигурно, че няма да намалеят. Частното саниране почти окончателно спря. Всички очакваме безплатното, особено след предизборните изявления, че то ще обхване в бъдеще и по-малки сгради.

Какви са прогнозите?

От данните на статистиката, от изявления на браншови камари, общински деятели и експерти в различни отрасли, стигнахме до следните изводи, отнасящи се за строителната дейност през 2017 година.

Обемите на строителство, финансирано по направление на еврофондовете няма да се увеличат. Частният промишлен сектор няма да увеличава средствата за строителство. Държавните ведомства едва ще осигурят средствата, необходими за съфинансиране.

Общините ще запазят нивото на средствата за строителство. Реално погледнато на сегашния етап България няма особена необходимост от нови сгради, ако се изключи недостигът на затвори и десетина детски градини в София и още няколко големи града.

Цените за ново строителство и за строителни ремонти към края на 2016 г. паднаха твърде ниско и няма да намаляват повече. Това предвиждане е сигурно, въпреки че логиката сочи обратното, при положение, че се намаляват стойностните обеми.

Строителните цени не могат да падат по-ниско по няколко съществени причини:
• заплатите на строителните работници ще се увеличат;
• производителите на строителни материали вече се приспособиха към обстановката и няма да намаляват цените;
• цените на горивата и електроенергията ще се увеличават;
• печалбите на строителите извън големите строителни поръчки са на долна граница.
В строителния бранш назряха два проблема, чието решение е невъзможно не само през 2017 година, но и в следващите няколко и даже повече години.

Първият проблем са кадрите - работници и технически ръководители. Строителни работници, особено висококвалифицирани няма и няма откъде да се появят. Тази пролет за чужбина заминават масово квалифицирани и неквалифицирани. През есента се бяха завърнали няколкостотин майстори от северни страни, поработиха край морето и в София, доколкото позволиха атмосферните условия, и тръгнаха отново. „Каналджиите“ на строителите са в паника - не могат да намерят даже общи работници. Навсякъде из България се търсят строителни работници, въпреки че в медиите се съобщава само за IT специалисти и персонал за туризма. Проблемът няма решение, поне в близките години. Заклинания за професионални обучения се правят ежедневно, но желаещи да станат строители няма. Няма и откъде да дойдат. В това отношение и потенциалът сред ромите също е изчерпан. Докато недостигът от технически ръководители все пак е решим чрез заплати, майстори вече трудно се набират и по този начин.

Вторият проблем е сивият сектор. Строителните ремонти и малките строежи от пета категория вече над 80 % са в сивия сектор. А това са милиарди левове и десетки хиляди работещи. Лесно се правят заклинания за ликвидиране на този сектор. Ако беше лесно, той щеше да бъде ликвидиран в западните европейски страни, където половината от нашите строителни работници печелят там „на черно“. Сигурно е, че поне през тази и през следващата година, тези два проблема нямат решение.

Има и трети проблем, но той е световен - обществените поръчки, поне в 80 % са нагласени още със състезателните условия. Така е в повечето европейски страни, но там знаят това отдавна, нямат толкова много средства за усвояване и не крещят много, без да имат доказателства.

Все пак ще трябва да приеме, че засега спадът в строителната дейност може да е и временно явление, а заплатите ще се увеличават, ако има желаещи да ги получават.

сп. Строителен обзор, бр. 3/2017 г.