Количествените сметки и актуването

Споровете относно реалността на сметките
(сп. Строителен обзор, бр. 12 за 2011 г.)

В двадесет годишното съществуване на списание „Строителен обзор” сме помествали изложения или обяснения относно количествените сметки. Отделно сме коментирали и процедурата актуване т.е междинно плащане. Намалените обеми и изострената конкуренция откриват весеки ден проблеми, които не привличаха внимание, когато пари за строителство „ се търкаляха” навсякъде.

Сега се засилиха оплакванията и споровете, които предизвикват слабостите на количествените сметки при актуването, т.е. при процеса на доказване на единични цени се установяват много пропуски и несъобразности в съставянето на количествените сметки. Няма нищо неестествено и нищо изненадващо в тази констатация особено в обстоятелства, при които едната страна се старае да плати възможно по-малко, другата страна се престарава да докаже, че трябва да получи повече, а трета страна е изработила документа, по който се спори.

Споровете и несъобразностите възникват повече при обществените поръчки не само защото те сега преобладават в практиката, но и защото при тях количествената сметка като съдържание, като наименования и даже като количества не подлежи на обсъждане при договарянето, защото е част от документацията за участие. Малко по-различно е при частните поръчки, но при тях пък споровете са повече главно защото може да се спори.

От къде произхождат проблемите?

• наименованията на видовете работи не са унифицирани;
• проектантите (съставителите) не са достатъчно квалифицирани;
• възложителите-инвеститори не обръщат внимание когато трябва;
• изпълнителите-строители не предявяват претенции предварително.

В какво се изразяват проблемите?

• проектните видове работи не съвпадат като ноименования с действителните;
• няма технически спецификации за повечето видове работи;
• не могат да се прогнозират реални цени;
• не се получава реална база за ценообразуване поради не добре или непълно формулирани наименования.

В резултат на изброените причини и фактори договорът се сключва не точно за видове работи, които поне като наименования, трябва да се изпълняват. Това осигурява възможност на строителя, и то с право, да спори, че се налага да изпълнява видове работи, които не са идентични със заложените в количествената сметка. Тази възможност води до основателни искания за увеличаване на прогнозните и договорените стойности и в отделни случаи до злоупотреби.

Казано накратко:
В практиката възложителят възлага на проектанта да изработи количествена сметка без подробни уточнения. Проектантът изработва сметката, съобразно своите виждания, опит и образци. Сметката се предава на изпълнителя без техническа спецификация за всеки вид работа и без възможност той да възрази по наименованието на видовете работи. А някои опитни строители и да имат възможност, и да са открили навреме несъответствия, умишлено не възразяват когато трябва, за да си осигурят възможност при необходимост по отделни позиции и в различно време да изяват различни ценови претенции.

И по подробно:
В бр. 6/2008 на „Строителен обзор” (стр. 20 – 24) има по-подробни обяснения за количествената сметка. Тук ще повторим накратко, че нормативна методика за съставяне на количествени сметки е имало някога, но сега няма и няма как да има. Към Правилник за капиталното стрителство от 1961 г. е имало указания и образци за съставяне на количествени сметки към проектите за строителство. Този Правилник през 1973 г . е з аменен с д руг, к оито п рез 1 985 г. също е заменен и така до 1987 година, когато е отменен последния действащ ПКС. Та до 1973 г. е имало указания и образци за количествени сметки. От тогава, и сега количествената сметка се счита като известен и необходим документ, ползван от т. нар. „добри практики”, без за него да се издават нормативни актове. В Правилника от 1961 г., за който споменахме, са написани следните указания (чл.5):
Подробна количествена сметка
Чл. 5. Подробната количествена сметка се съставя въз основа на техническия проект, респ. на работните чертежи и детайли, поотделно за всеки подобект, или за всяко съоръжение, при което трябва да се спазва:
а) правилно и цялостно да се изрази характера и количеството на работите, които трябва да се изпълняват при изграждане на дадена сграда или съоръжение;
b) обемът на конструкците или видовете строителни работи да се изразява в такива единици измерения, каквито са възприети в съответните уедрени сметни норми, с помощта на които се изчислява сметната стойност на подобекта;
c) количествените сметки да се съставят от квалифицирани кадри на проектантската организация при личното участие и напосредствено ръководство на автора на проекта, които носи отговорността за правилността и верността на сметката;
d) Количествените сметки се съставят по определена система и правила с еднообразни по форма образци № 7 и 7а за строителните работи и 7б за монтажните работи, които не се установяват като общо задължителни.
e) отделните отчетни елементи и видовете работи се нанасят в образците по ординати и абциси (по оси) съгласно плановете и по раздели даващи възможност за пълна прегледност, леко и бързо проверяване.

Същността на методиката е в т. „b” на цитирания чл. 5, където е указано изрично, че наименованията и единиците за измерване трябва да да бъдат такива, каквито са възприети в УСН. Тогава са се използвали само наименованията и мерните единици от УСН и то задължително. И това е било възможно и достатъчно при наличните технологии и материали. Сега наименованията по УСН обхващат не повече от 30 % от съществуващите строително-монтажни видове работи и няма как проектантът да бъде задължен да се вмести в тях. За да има все пак ред, европейските и нашите нормотворци са внедрили правилото и изискването за всеки наименован в количествената сметка вид работа да има техническа спецификация, т.е. подробно обяснение или позоваване какво точно, по каква технология и с какви продукти трябва да се извърши и какъв точно продукт трябва да се получи.
Нашите инвеститори, с малки изключения (например АПИ), не само, че не искат от проектантите проектни технически сепцификации за всеки упоменат в количествената сметка вид работа, но и не изискват пълно уточняване на наименованията. А е знайно, че в самото наименование на вида работа в количествената сметка е закодирана в значителна степен цената.

Никой възложител не може никъде да намери подробни указания как да наименова работите, за да избегне искания за ценови промени. Това си е негов проблем. Някои умишлено избягват подробностите, за да увеличават изискванията без да са длъжни да доплащат. Зависи на какъв партньор ще попаднат, защото опитните строители използват умело подобни пропуски, за да предявяват мотивирани искания за доплащане и печелят споровете, включително и при обществени поръчки.

Ето част от една, макар и елементарна техническа спецификация, която възложитл е приложил към документацията за участие в строителна поръчка:

Технически характеристики на основни материали, доставка от изпълнителя

Наименование на материала	Стандарт, изискване на Възложителя
Бетон марка В-15	БДС/EN 206-1:2002; БДС 7268-83
Бетон марка В-20	БДС/EN 206-1:2002; БДС 7268-83
Цимент	БДС 12017-1974
Разтвор за мазилка с оцветител	БДС/EN 998-1:2004
Разтвор за зидане	БДС/EN 998-2:2004
Гипсошпакловъчна смес	БДС/EN 13279-1:2005
Плътни тухли за зидария	БДС 25-1978
Щурцове при зидария	БДС/EN 845-2:2004
Кофраж	БДС/EN 12812:2004
Разтвори и смеси за подови замазки	БДС/EN 13813:2003
Бетонни настилки „тротоарни плочки“	БДС/EN 13863:2004
Блажна боя	БДС/EN 12944-1:2003
Грунд за черни метали	БДС/EN ISO 2409:2007
Сребърен феролит	БДС 13121-1975
Разредител	БДС EN ISO 2409:2007
Хидроизолация с посипка „АРР мембрана” 4,5 кг/м2	БДС EN 1848-1:2004
Хидроизолация без посипка „АРР мембрана” 3 кг/м2	БДС EN 1848-1:2004

.............................................................
Водосточни тръби и олуци
БДС EN 612:2005
Скоби за олуци
БДС EN 1462:2005
Дъски от иглолистни дървесни видове
БДС 17097-1989
..........................................................
Заварени мрежи ф 6 мм
БДС 9253-1976
Стомана (А1 и А2) горещовалцуване за армировка
БДС 4758-2008
Барбакан
БДС EN 612:2005
Анкери (дюбели) за бетон
БДС EN 845-1:2004
.............................................................
Ключ за ел. Осветление – влагозащитен
БДС EN 60598
Осветителни тела – влагозащитени за монтаж на стена
БДС EN 60598
Кабел СВТ 2х1,5 мм2
БДС 16291-1985
Поцинкована ламарина ЛТ 42-0,8 мм
ЛТ45-DIN 17162/72; БДС EN 10203:2001
Горещо валцуван стоманен профил 30/30/2 мм
БДС 10219-1:2006
Стоманена шина 40х40 мм
БДС 5928-1966
Анкерен болт 12/160
БДС 3905-1974
Стоманени болтове М16 мм – 250 мм
БДС 1230-1985

Освен тази спецификация този възложител е изписал и подробно наименованията на всеки вид работа, за да избегне каквото и да е двусмислие.
Проектанът ще наименова видовете работи в подробности, обяснения и конкретни технически спецификации съобразно заданието, за което ще получи договорения хонорар. Ако в заданието няма конкретни указания за наименованията на видовете работи и за техническите спецификации, той ще постъпи както му е най-лесно.
Например ще е напише полагане на бетон „В 20” без да уточнява дали е за фундаменти, за парапети, за покрив по наклон и т.н., или „водосточни тръби” - без да уточнява от какъв материал и с какъв размер, или „блажна боя” - без да уточнява каква, или „канализационни пластмасова тръби” с определен диаметър, но без да определя точното или стандартно наименование, дебелина на стените, налягането, за което са предназначени, начинът на свързване и изпитване и т.н.
А ценовите разлики са в подробностите.
Възложителят - инвеститор може да не обърне внимание на подробностите или от небрежност или поради хитруване.
Строителят - изпълнител когато залага единичната цена, по която или с която ще се състезава, ако ги няма подробните обяснения, ще си състави свои и след време е естествено да ги отстоява.
Проблемите идват, когато дойде времето за актуване. А актуването е сложна процедура, която може да се извърта и изкривява в зависимост от уменията и упоритостта на отделните участници. Подробно описание на тази дейност има в „Строителен обзор”, бр. 10/2007 г.