Калкулиране на риска в строителната фирма

Строителните проекти съдържат рискове и готовността да се поеме риск може да предизвика непредвидени разходи. Тези разходи често пъти не са били предварително калкулирани и в крайна сметка намаляват и без друго типичния тесен марж на строителните проекти. За да могат обаче да се намалят до минимум последиците от един риск са необходими мерки, които струват пари. Омагьосан кръг?

Всеки строител, когато подготвя оферта, трябва добре да прецени какви и в какъв размер би желал и би могъл да посрещне като приложи съответни мерки и колко скъпи са тези мерки. За тази цел трябва преди договарянето да се идентифицират рисковете, възможните разходи за рисковете, мерките и разходите за мерките. При това помага преди всичко опитът, особено документираният опит. Следователно опитът грешките и неправилните разходи при изпълнение на строителни обекти трябва да се събира. Трудно е за малка или средна строителна фирма или инвеститор да събират и обощават резултати в т. ч. и в парични измерения, за да правят от тях изводи с цел предпазване от бъдещи грешки. Затова пък съществуват специализирани съветници – консултанти, които събират данни и правят изводи.

Естествено, грешките струват пари и на никого не са приятни. Но още повече пари струва, ако същата грешка се повтаря винаги, само защото никой не е документирал как тя е възникнала, т.е. какъв типичен риск е бил решаващ.

ИЗБЯГВАНЕ НА РАЗХОДИ ЧРЕЗ ДОКУМЕНТИРАНЕ

В някои европейски страни съществуват информационни системи за мениджмънт на риска в строителството на основата на собствена база данни. В системата се събира опит от фазата на поръчките, изпълнението и гаранционния срок и тези знания се предоставят за нови фази на офериране, изпълнение и гаранция. Данните служат най-вече във фазите на офериране поради това, че именно договорните рискове често не се разпознават или се пренебрегват при оферирането, което може впоследствие да се окаже много скъпо.

Съществено е да сме на ясно за различните принципни рискове. Добре би било договарящите се, особено изпълнителите да си имат списък на възможните рискове и когато офертата или проектодоговора са готови, шефът да пита кой риск е възможно да се появи, какво би било влиянието му и т. н. За всеки риск трябва да се определи вероятността за появяването им. От потребителя не бива да се иска да оценява риск с процентна вероятност за възникване като напр. 12,5% или 23,4%. Трябва да бъде достатъчно един риск да се класифицира като голям, среден или без вероятност. Какви фактически стойности се крият зад това, доказва опитът и конкретните параметри по договора. Един риск съдържа освен това като класифициращ белег един рисков тип като “строителна основа”. Който подценява тази “строителна основа”, може да бъде сериозно ощетен. Най-сетне за мениджмънта на риска трябва да бъдат разпознати типичните рискове. По-горе споменахме за списък на рисковете, ставаше дума точно за типичните рискове. Какви суми стоят зад тези рискове след това по време на изпълнението трябва да се установи специфично за всеки проект (обект). За тази цел за един риск се причисляват последици. Всяка последица трябва да се оценява поотделно и служи като изходна точка за регламентирането на мерките за намаляване или избягване на риска.

Подразделянето на рисковете, последиците и мерките следователно мислено разделя един риск на по-малки и позволяващи вариране според спецификата на проекта единици. По този начин може по-прецизно да се състави както описанието на риска, така и дефиницията на подходящите мерки.Едно грубо описание води след себе си също само груби описания на мерките и съответно по-малко помага при необходимост. Тъй като и мерките струват пари, трябва да се гарантира разумно съотношение между “разходите за превенция” и възможните разходи за щетите, а мерките също трябва задължително съответно да се оценят. Това важи също така за застрахователните разходи, както и за разходите, които възникват въз основа на еднократните или на периодичните дейности. Именно рисковете от еднократните дейности могат по-трудно да се определят, отколкото една застрахователна сума. Обаче и тук също помага на първо място опитът и на второ място разделянето на ясно описващи се единици.

Базата от данни на един опитен съветникконсултант предлага за тази цел един “пул” (множество) предложения за мерки срещу определени типове риск. Кои мерки с какви разходи и параметри на провеждането им ще допринесат, във всеки случай трябва да се решава според спецификата на проекта.

ОПРЕДЕЛЯНЕ ВМЕСТО ПРЕЦЕНЯВАНЕ

При определянето на общия риск на един проект биха могли да останат неотчетени като числени стойности многобройни рискове като се стигне да застрахователната сума. Във всеки случай не само чистите потенциални разходи трябва да бъдат отправна точка за това, дали общият риск от всичките признати рискове е застрашаващ за проекта или дори за фирмата-изпълнител.

Количествените аспекти също са от значение. Защото грешките биха могли трайно да повлияят допълнително върху отношенията между възложител и изпълнител. Това важи за отношенията инвеститор/приемник на строителната поръчка също така, както и за взаимоотношението приемник на строителната поръчка/подизпълнител.

Следователно дори когато се дефинират и провеждат мерки, все още може де възникне риск. Ето защо за всеки риск трябва да се заложи план за спешни действия, който наред със спешните мерки съдържа между другото всичките подлежащи на уведомяване лица с адрес и телефонен номер. За да може да се оцени ефективността на мерките, могат да се намерят параметрични величини. За целта се съпоставят разходите за грешките и разходите за мерките.

Фактическите разходи за грешките са възникналите, но незастраховани разходи за грешки. Общите разходи за мерките се определят от застрахователните разходи плюс разходите за мерките. Степента на ефективност се пресмята, като избегнатите разходи за грешки се съотнесат към разходите за мерките. Избегнатите разходи за грешки са предполагаемите разходи за грешки (оценени рискови последици, както са дефинирани преди началото на проекта, минус фактическите разходи за грешки). Тази разлика, разделена на общите разходи за мерките, дава степента на ефективност като параметър. С този параметър ще имаме на разположение мярка за ефективността на намаляващите риска мерки в проектите и по този начин – помощно средство за вземане на решения какви мерки са целесъобразни и трябва непременно да се проведат.

(извадка от публикации в чуждестранни медии)

“Стройексперт-СЕК”, използвайки своя опит и опита на някои чуждестранни “съветник-консултанти” успешно оценява риска в оферти и договори както на изпълнители, така и на инвеститори. Има създадена база данни за възможните рискове при голям брой и различни случаи и ситуации и специалисти, които умеят да използват тези данни при гарантирана конфиденциалност.

Процедурата е проста: Съобщава се заявка една седмица предварително. В уречените ден, час и място се срещат експертите на заявителя (изпълнител или инвеститор) и на СЕК. Офертата или договора се обсъждат веднага. Нашият експерт знае къде, кога и при какви обстоятелства би се появил риск и какви биха били по принцип неговите влияния. Обсъждат се възможните опасности. Тяхното въздействие и последствия. Заявителят сам решава дали му е необходима повече помощ или подсещането при обсъждането му е достатъчно. Работим по принципи, а не с конкретни числа, които в повечето случаи по време на тази експертиза са фирмена тайна.